| Глава 2 |
1 | Аз съм роза Саронова И долински крем.
|
2 | Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.
|
3 | Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.
|
4 | Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.
|
5 | Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.
|
6 | Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.
|
7 | Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.
|
8 | Гласът на възлюбления! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.
|
9 | Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.
|
10 | Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;
|
11 | Защото, ето, зимата измина, И дъждът престана и отиде си;
|
12 | Цветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене* пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;
|
13 | По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.
|
14 | О гълъбице моя, в пукнатините на скалата. В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.
|
15 | Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.
|
16 | Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.
|
17 | Догде повее дневния хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.
|