Глава 14

Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.

И, ето, пред Него имаше някой красничав човек.

О А друг рече: Ожених се, и затова не мога да дойда.

И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?

А те мълчаха. И Той като хвана човека, изцели го и го пусна.

И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той начаса да го извлече в съботен ден?

И не можаха да отговорят на това.

И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:

Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,

и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.

Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които сядат с тебе на трапезата.

Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.

Каза и на този, който го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.

Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;

и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с какво да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.

И като чу това един от седящите с Него, рече му: Блажен е онзи, който ще яде хляб в Божието царство.

А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.

И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.

А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.

Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.

И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът, разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.

И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.

И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.

А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им рече:

Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.

Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара?

Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:

Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.

Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет хиляди?

Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.

И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.

Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?

Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша!